Международен ден на Мавруда
Българското вино в последните години несъмнено успя да изгради много положителен имидж сред вино любителите не само у нас, но и в световен мащаб. Хилядолетната история, експериментаторския дух и всеотдайността на българските винари и лозари заслужават да бъдат почетени и беше наистина въпрос на време да бъде съзададена подобна инициатива. Макар и наречена на един от най-старите винени сортове, а именно Мавруда, тази инциатива е посветена на българското вино. Целта, която са си поставили организаторите е да се привлече интереса на България и света към нашето българско лозарство и винопроизводство. И както мерлото, шардонето и каберне совиньона си имат своите дни, защо и мавруда да не се нареди до тях.
Трите най-интересни легенди за Мавруда
Съществуват няколко легенди, които се асоциират с мавруда. Първата легенда разказва за това как Мавруд юнак победил страшна хала. Били времена в които народа се бил пропил. Тогава кан Крум наредил да се изкоренят всички лозя по българските земи. В същото време страшна хала се появила и целият народ се страхувал от нея. Много смелчаци, кой от кой по-силен, се опитали да я убият, но никой не успявал. Тогава дошъл момък, наречен Мавруд. Когато Мавруд срещнал халата, тя влачела след себе си три синджира роби, все млади копачи, орачи и овчари. Ядосал се Мавруд. Погнал халата и я убил, а робите освободил. За да му се отплатят го попитал какво могат да направят за него. Той заръчал на орачите да му дадат кравай, от копачите поискал чепка грозде, а от овчарите едно агне. Сетне дошъл кан Крум и попитал Мавруд как е успял да победил халата. Тогава юначният младеж отговорил, че силата му била от лозата, която майка му била запазила, въпреки волята на кана. След като чул този разказ кан Крум размислил и позволил на хората да отглеждат лозята си. Най-хубавото грозде нарекъл в чест на Мавруд юнак!
Втората легенда гласи, че по времето на кан Крум, когото свързваме с първите писани закони, живяла бедна вдовица, наречена Илая. Един от крумови закони се отнасял за пиянството на народа и изисквал изкореняването на лозята по цялата българска земя, а който дръзнел да крие виното бил набиван на кол. А в двора на Илая растяла лоза. Въпреки забраната Илая не я изкоренила, защото била много бедна и само това имала, за да изхранва чедото си и щом детето заплачело тя му давала по едно зърно. Една нощ Илая обрала плодовете на лозата и ги скрила в дървен съд до печката. Скоро се появили пчели и нападнали гроздето, появили се и винени мушици, тогава жената разбрала, че е отгледала руйно вино. Давала на момчето по една глътка и то растяло здраво и силно. Тайната ѝ не била разкрита - никой не се интересувал от бедната Илая. Минало се време, канът имал лъвове, които пускал да се разхождат на свобода в столицата Преслав. Един ден Илая предупредила сина си да не излиза навън, за да не пострада, но той не я послушал. Скоро се разчула новината, че един от лъвовете е бил убит. Канът обявил щедро възнаграждение за онзи, които докаже, че е убил звяра и заедно с това изпълни едно условие. Условието гласяло, че трябва да съумее да откъсне косъм от брадата на кан Крум. Много смелчаци дошли и опитали за изпълнят условието, но всеки път, когато някой посегнел към кана, той изревавал с цяло гърло. Единствен Мавруд успял да отскубне косъм с думите: "Не реви, защото като извадя меча, ще стане лошо." Тогава канът се убедил в думите на момъка и започнал да го разпитва кой е и откъде е. Мавруд разказал за усилията на майка му да го изхрани с грозде и вино. Сетне кан Крум повикал Илая, попитал я за името на сина ѝ, а тя отговорила : "Мавруд е името му". "От днес нататък от твоята лозница да се разсадят нови лозя и гроздето им да се нарече мавруд", заповядал Крум. Той пръв пил от новото вино. Така лозята пак пуснали корен в българските земи.
Според трета легенда храбрият Мавруд е бил войник в армията на кан Тервел и когато тръгнал на битка с ромеите, неговата майка му дала манерка с вино и му казала да отпива по глътка, ако усети страх. Момъкът се оказал най-храбър в боя и кана го повикал при себе си да го разпита кой е и откъде е. Мавруд разказал за себе си и за виното, което Тервел кръстил с неговото име.
Как са правили Станимашката малага
Гъсто, черно, сладко и ароматно като огън във вените – по този начин в миналото са описвали виното малага, произвеждано от прочутия асеновградски майстор Аристид Георгиев Чорбаджаков – Чорбаджака.
Въпреки че рецептата произхожда от едноименния испански град Малага, мястото където произвеждат ликьорното вино, Чорбаджака е печелел много конкурси с технологията си. Виното му било по-плътно от най-гъстия мавруд, с искрящ цвят и аромат на презряло грозде. Само глътка била достатъчна, за да заври кръвта на всеки вкусил. Майсторът изсипвал гроздето в големи линове заедно с чепките, но преди това гроздовете били почиствани от изгнилите зърна. Когато линът бил пълен, част от ширата се източвала и градусът се мерел. После ширата се слагала да ври, за да се вдигне градусът и виното да стане по-гъсто. После изстиналата шира се връщала обратно в съда и ферментацията се пресичала. Така виното ставало по-черно и гъсто, добивало сладък вкус и по-силен аромат.
Патриаршески Мавруд
Този друг легендарен мавруд, който никога не е излизал на пазара се е сервирал само за специални случаи като кръщенета, сватби, погребения. Виното е отлежавало в големи глинени питоси, вкопани в земата. Това е т.нар. кахетинска технология, която все още се прилага в Грузия, а пък Бачковският манастир край Асеновград е основан през 1083 г. от братята грузинци Григорий и Абасий Бакуриани.
Манастирът е имал силно влияние върху местното население, а монасите са обучавали винарите във винопроизводство. Манастирът е спомогнал за съхранението на този поминък в региона през годините.
Характеристики на сорта Мавруд
Сортът Мавруд е стар местен сорт грозде и се е превърнал в нещо като национална гордост. Отглеждан по българските земи още от древността той е известен с това, че е къснозреещ сорт. Днес над 12 000 дка от лозовите масиви са засадени с него, а най-концентрирани са лозята около района на Асеновград. Освен това сортът Мавруд е един от родителите на два други български сорта грозде – Букет и Евмолпия, но за съжаление към момента на пазара не са много вината на чиито етикети можем да ги открием. Маврудът е популярен и със следните синоними: Качивела в областта около Поморие и Бургас; Каушанскый в Бесарабия; Мавруди в Гърция. Основно се среща по нашите земи, но масиви има и в Гърция, Северна Македония, Румъния, Албания. Беритбата на мавруда започва след средата на септември и продължава до средата на октомври в някои области. Характерно за мавруда е, че не обича студа и летните засушавания също не му се отразяват много добре, за да узрее максимално, се нуждае от дълга, суха и топла есен. Затова най-подходящи за сорта са дълбоките наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури. Устойчив е на сиво гниене, но пък е лесно податлив на други болести като например брашнеста мана (оидиум).
Гроздът е със среден размер, конусовиден и сбит, а листата са големи с дълга дръжка. Зърната са малки до средни по размер и сферични. Най-често се говори, че съществуват два клона на мавруда. Клон 1 е с по-голяма чепка и зърното се характеризира с тъмносин цвят и восъчен налеп, а ципата му е дебела и жилава. Клон 2 се характеризира с дребно, синьочерно зърно, което е покрито с изобилен восъчен налеп.
Мавруд, с който да отпразнувате този ден
Маврудът е един от най-ценните български сортове за получаване на тъмночервени сухи вина. При продължителна и топла есен гроздето успява да узрее и се получават вина със среден алкохол, интензивно оцветени, с умерено висока киселинност, оптимално съдържание на фенолни вещества и хармоничен вкус.
Нека заедно отбележим за пръв път Деня на Мавруда!
А ето и само няколко от предложенията в категорията:
Todoroff Галерия Мавруд
Вино с превъзходен блясък и интензивен цвят. Добре балансираният дъб хармонично допълва и обогатява интензивния аромат на горски плодове и подправки. Вкусът оставя трайни и впечатляващи вкусови усещания за свежест.
Манастира Илая Мавруд Резерва
Виното притежава рубинен цвят и аромат доминиран от червени горски плодове, черница и шоколад. Вкусът е добре балансиран, меки танини и дълъг ароматен финал. Отлежавало е 10 месеца в дъбови бъчви.
Далаков Квеври Мавруд
Виното е винифицирано и отлежало в глинен съд с форма на яйце. Притежава наситен рубинен цвят, много приятен аромат, в който се долавя къпина и черница.
Four Friends Зитара Мавруд
Плътен, красив тъмно рубинен цвят с леки виолетови оттенъци. Сортов благороден нос с нотки на зелена чушка, касис, боровинка и какао. Живо, плътно тяло със стегната структура, кадифени танини и дълъг финал с мента, шоколад и боровинка. Може да се консумира сега, но има и потенциал за стареене.
Магазин: гр. София, бул. Т. Александров 133
Тази статия все още няма коментари