Меню

Бърбън

Както всички алкохолни напитки, така и бърбънът претърпява голяма промяна от момента на появяването си. Бърбънът е любима напитка освен на авантюристи, адвокати, артисти, така и на професии, които не започват с буквата А.

Бърбънът е традиционната напитка на Америка. Времето на Дивия Запад и тогавашните дестилерии е оставило дълбок исторически отпечатък и до днес напомня за дългия път, извървян от бърбъна.

Бърбън история

Да започнем с това какво е бърбън. По закон бърбънът е произведен от минимум 51 % царевица и смес от други зърнени култури (обикновенно ръж и малцован ечемик) и винаги отлежава в нови бъчви от овъглен дъб. Когато дестилата съдържа повече от 80 % царевица се нарича царевично уиски. „Всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски може да бъде бърбън“ тази сентенция добре описва особеностите на бърбъна.

Началото на производството на алкохолни напитки, включително и бърбън в Щатите стартира с първите европейски заселници стъпили на територията им. Преобладащата част от хората били от Шотландия и Ирландия, те носели със себе си умението за дестилиране на алкохол от зърно. Но условията за отглеждане на зърнените култури не били еднакво добри навсякъде. Наложило се да използват като суровина всичко, което можели да накарат да ферментира и се намирало в близост до тях. Ечемик почти не можел да бъде отглеждан, но за сметка на това ръжта виреела много добре и почти веднага става основна суровина за новите дестилерии.

Първите заселници на Кентъки през 70 – те години на 18 век, се възползвали от предоставената им земя. Условието да я получат било да я облагородят и засеят със зърно. Имало хубава вода, богата на варовик, достатъчно запаси от дъбов материал за бъчви, плавателна река за лесно транспортиране и не на последно място царевица, която била идеална за създаването на мек и пивък спирт. Така се ражда се бърбънът — уискито от Кентъки. Откритието на бърбън стила дължим на свещеника Елайджа Крейг (Elijah Craig), който комбинира проповядването с производството на уиски. За него казват, че пръв оставя уискито/бърбъна да отлежи в овъглени дъбови бъчви, процеса при който бърбънът придобива кафеникавия си цвят и отличителен вкус.

Официалната правна дефиниция за бърбъна гласи, че той задължително трябва да бъде произведен в САЩ. Тамошните разпоредби за етикетиране и рекламиране на бърбън се прилагат само и единствено за продукти, произведени за консумация в САЩ и изрично не се прилагат за дестилирани спиртни напитки, произведени за износ. Канада спазва същите правила като Щатите, но в Европейския съюз продуктите, етикетирани като бърбън, може да не отговарят на всички разпоредби, които се прилагат в САЩ, освен че напитката трябва да бъде произведена в САЩ.

Сухият режим и бърбънът

Сухият режим или пълната забрана за производство, продажба и консумация на алкохол, в това число и бърбън влиза в сила през 1919 година и продължава до 1933 година. Всеизвестно е, че забраните и ограничителните мерки имат точно противоположен ефект и в случая в Америка започва да се пие бърбън много повече от преди. Политиката е в основата на всичко.

През Първата Световна Война (1914 - 1918) много дестилерии са принудени да спрат да произвеждат бърбън и да започнат производство на оръжия, уискито и бърбънът станали много оскъдни. Първоначално през 1917 г. производството и притежанието на алкохолни напитки е забранено само по време на войната. След края на войната обаче някои щати продължават да се придържат към това правило (например Тенеси и Кентъки). Дори в сегашно време в тези щати, където е концентрирано най – голямото производство на алкохол и дълги години след отмяна на забраната, в някои области е много трудно да се купи алкохол и бърбън. През 1919 г забраната вече обхваща всички щати.

В началото на 20 – ти век голяма етническа група пуритани успява да изсуши Америка в истинския смисъл на думата. Днес хората не могат да разберат стремежа за унищожаване на всички запаси от уиски и бърбън от една група хора в цяла държава. Съоръженията на дестилериите били използвани за други цели, Beams трябвало да си изкарват прехраната с фабрика за автобуси, а други дестилерии произвеждали алкохол за медицински цели.

Рузвелт решава да затвори производството на бърбън през ІІ Световна Война, като принуждава собствениците да произвеждат индустриален алкохол за нуждите на армията. Противно на него във Великобритания, Чърчил отлично осъзнава, че продажбите на скоч ще доведат до така нужните средства и запазва производството.

1945 година американската уиски и бърбън индустрия трябва, за пореден път да започне възстановяване. Скоча бележи успехи с бясна скорост и производителите на бърбън правят жестока грешка като концентрират усилията си основно за вътрешния пазар. През 70-те години на миналия век модата на кехлибарените напитки постепенно замира и белите спиртове превземат пазара. Водката става алкохолна напитка номер едно. Брендито и американските уискита бележат пореден срив.

Възобновяването на бърбъна

В края на 19 век японците преоткрили малцовото уиски и осъзнали, че отлежалия бърбън е също така висок клас алкохолна напитка. В Австралия, Великобритания и Германия се случва същото. Нарастналото потребление на бърбън, националното американско питие, извън пределите на страната, кара американците да се обърнат назад и с гордост да разказват за изминатия труден път.

Технология за производство на бърбън

Зърното се проверява за плесен и нежелани примеси, след това се смила до грубо брашно и се вари, за да се освободи скорбялата. След охлаждане се добавят ръжта или пшеницата. Микса се охлажда още преди да се добави малцования ечемик. Сладката зърнена каша се прехвърля във ферментационни дървени контейнери, обичайно произведени от кипарис, където се добавя маята. Процеса „sour mash“ е характерен и за Кентъки и за Тенеси, включва използването на онази течност без захарно съдържание, останала след първата дестилация в т.нар. бирен дестилатор. След ферментацията на зърнената смес съвсем естествено се получава бира. Дестилира се в колонна дестилационна система. Бирата преминава през колоната и среща парата, която се подава под налягане от долната част на дестилатора. Парата сваля алкохола от бирата и когато тя падне на дъното на дестилатора е нищо повече от безалкохолен микс от вода, мъртва мая, и изсмукана зърнена каша. По – нагоре в дестилатора алкохоните пари се кондензират и отиват във втория дестилатор наречен удвоител. Всяка дестилерия си има свой собствен метод на дестилация.

Отлежаване на бърбъна

Бялото куче или младия алкохол се разрежда с вода и се налива в нови обгорени дъбови бъчви. Силата на алкохола след разреждането и нивото на обгаряне отново зависят от производителя. В днешно време все повече бъчви се произвеждат от трупи съхнали в пещ, защото е по – евтино и бързо. Голяма част от дестилериите съхраняват своите пълни бъчви в огромни складове с рафтове. Тези рафтове са високи обикновенно 9 етажа, с по три бъчви на етаж. В Кентъки и Тенеси има студени зими и горещи лета, уискитата отлежават при тотално различни условия от тези в Шотландия, затова рафтовете играят ключова роля. Топлината отива нагоре през горещите лета, следователно долу на пода е хладно и приятно. През зимата горе е топло, но долу е като във фризер. Температурните разлики по различните етажи, при равни други условия са фактор уискито на всеки етаж да има различни характеристики. Начините за манипулиране на процеса е да се разменят местата на бъчвите по ротационна схема или да се оставят бъчвите там където са и когато процеса на отлежаване приключи да се смесят кръстосано. Малките партиди и тези предвидени за бутилиране като бърбън от една бъчва (single barrel) се вземат от средните рафтове, където температурата не варира в широки граници. До скоро се смяташе, че бърбънът не подобрява своите характеристики след осмата си година на отлежаване, но именно small batch и single barrel, които се приемат много добре от познавачите стават доказателство, че с добро менажиране на процеса на матурация и американските уискита и бърбън могат да отлежават толкова дълго колкото всяка премиум напитка по света. За разлика от останалите видове уиски, където в края на процеса може да се коригират с карамел, цветът на бърбъна е резултат на естествения процес на отлежаване във дъбови бъчви.

Бърбън история

Сухият режим и бърбънът

Възобновяването на бърбъна

Технология за производство на бърбън

Отлежаване на бърбъна

Марки

Вид уиски
Уиски по държава
Разфасовка
Алкохолно съдържание

Ценови диапазон

Бърбън Hudson Baby 350ml.
69,90 лв.
Изчерпан

Бърбън

⭐ Богат избор на бърбън 🔥 Изгодни цени 🚚 Бърза доставка 🛒 Поръчайте онлайн от eDrinks.bg 📞 0897 096 786
Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки