Джин

Джин история

Както повечето популярни питиета и джина има дълга и интересна история възниквайки първо като лекарство. Смята се, че когато чумата вилнее из Европа около 14 век бил създаден лечебен елексир на базата на плодове от хвойна. Преди това, монаси от Италия вече са били разбрали, че могат да разчитат на хвойната при болести на бъбреците или за подсилване на имунитета. Франциск Силвий – професор по медицина от 17-ти век в университета в Лайден в Холандия първоначално формулира масло от хвойна, което добавял към дестилиран спирт. Добавял му и други подправки, за да стане по – приятно за консумация. То взело, че станало доста пивко и оплакванията на мнимите болни зачестли. Това бил джина в първородния му образ.

Въпреки че е създаден в Холандия, джина придобива огромна популярност в Англия. Това се случва благодарение на английските войници, воюващи заедно с холандците в тридесетгодишната война (1618-1648). Англичаните забелязват, че холандците са изключително смели в битките, благодарение на успокояващите ефекти на питие, което отпивали от малки бутилки закачени на коланите им и наречено „холандски кураж“. Завърналите се в Англия войници разпространяват новината и холандците започват да го изнасят по целия свят с огромния си флот от търговски кораби.

С качването си на трона, Уилям Орански дава свобода за дестилиране и проджба на спиртни напитки, при условие че са произведени от домашно отгледана английска царевица. Цените на спиртните напитки падат, а по – високите данъци върху бирата допълнително увеличават търсенето на джин, което води до нерегламентирано производство на джин с ниско качество. През 18 век прекомерната консумация на джин представлява социален проблем сред бедните маси и дори е изобразен в гравюрата на Уилям Хогарт „Джин Лейн“.

Въвеждат се закони, позволяващи само на лицензирани търговци да произвеждат алкохол и благодарение на това, производството намалява с 50%. Потреблението логично също намалява и реномираните производители започват да дестилират джин с много по – добро качество, достигайки до висшите кръгове от обществото. Въпреки това, незаконните продажби не спират, започва да се дестилира сладка версия известна като джин Old Tom. Тя се продавала по улиците от заведения, които отпред имали табела с черна котка, поставена на външната стена. Желаещите джин минувачи пускали монета в устата на котката и поставяли устните си около малка тръбичка между лапите на котката. От вътрешната страна съдържателят наливал джин през тръбата, който отивал директно в устата на клиента.

Изобретяването на дестилационната колона е първа стъпка към подобряване на качеството и появата на нов тип джин, по – известен като London Dry джин. По – нежният вкус на дестилирания спирт позволява ароматът на растителните продукти да стане доминиращ и много компании започват да разработват джин с по – широк спектър от сложни аромати.

С разрастването на Британската империя заплахата от малария, пренасяна от комари всява страх сред хората. Хининът, използван против комарите бил изключително горчив и хората търсели начин да го направят по – приятен за консумация. Скоро започнали да го смесват с газирана безалкохолна напитка и така възниква популярния и днес тоник, използван първоначално като лекарство против малария. Случайно или не, той бил най – добрата компания за джин.

В САЩ сухия режим поставя джина като главно действащо лице при забъркването на коктейли. Алкохола се намирал трудно, струвал скъпо и затова собствениците на заведения си произвеждали собствен. Така се появява т.н. Bathtub Gin. Това е стил джин, произвеждан в баните на заведенията от алкохол, екстракт от хвойнови плодове, растителни масла и глицерин. Това е джин, който и лондонските бездомници от 18 век биха се замислили дали да пият, но не бил чак толкова лош на вкус, когато е примесен с плодови сокове.

Методи за производство на джин

За разлика от дестилатите като уискито например, в джина няма достатъчно високо съдържание на захар, за да се произведе алкохол. По време на алкохолната ферментация, дрождовите щамове превръщат захарта, съдържаща се в зърното, в алкохол и въглероден диоксид (CO2). В плодовете на хвойната и другите растителни продукти в джина обаче няма толкова много захар и като основа тук се използва неутрален алкохол. Той се прави от зърно или картофи.

Производителите на джин са свободни да изберат какъв вид алкохол да използват при производството на своите продукти. Мнозина дори не дестилират самия спирт, а вместо това го купуват от други дестилерии. Около две трети от производителите на джин използват пшеница. Много новосъздадени дестилерии произвеждат и джин и уиски, за да преодолеят периода на изчакване, докато първото уиски отлежи поне три години и да реализират някакви продажби. Малък процент от производителите споделят, че използват картофи, ориз и царевица като суровина за основния си алкохол. По същество те са нишестени продукти и могат да бъдат ферментирани и след това преработени в джин. Десет процента от производителите на джин използват други суровини от земеделски произход: грозде, ферментирало за производство на вино и след това дестилирано за производство на ракия; захарна тръстика или меласа; или дори ябълки, ферментирали до сайдер и след това дестилирани до джин вместо калвадос. Някои от производителите пък използват самите плодове от хвойна като суровина: хвойновата ракия се дестилира от ферментирали плодове от хвойна и се смесва със зърнен спирт, ароматизиран чрез мацерация. След това се дестилират заедно отново в друг казан и така се получава т. нар. сух джин.

Джин стилове

London Dry Gin е най-популярният и доминиращ стил. Използват се плодовете на хвойната и се предпочитат повече растения с горчиви характеристики. Може да бъде произвеждан навсякъде по света, въпреки името което носи не е ограничен географски. В контролираните английски марки не е разрешено да се добавят захар и оцветители. Стилът London Dry Gin се поддава добре на смесване и е базова съставки за коктейли.

Plymouth Gin е с относително по – плътно тяло спрямо London Dry Gin. Тук се ползват по – малко хвойнови плодове и повече растения със сладки характеристики, затова този джин е много ароматен и плодов. Днес този стил се произвежда само от една дестилерия в град Плимут, Великобритания. Именно тя контролира правото върху наименованието «Plymouth»

Old Tom Gin е последният останал пример за оригиналните, леко подсладени (със захарен сироп) джинове, толкова популярни през 18 — ти век в Англия. До неотдавна този стил джин се произвеждал от няколко британски дестилерии, но по-скоро от любопитство към пазара.

Genever, четвърта категория джин, се дестилира от малцовани зърнени култури с по – ниско алкохолно съдържание от другите стилове (36 — 40 об. % алк.) и по – малко преобладаващ аромат на хвойна. Разделя на подстилове – Oude (стар) е оригинален стил, със сламен цвят, относително сладък и ароматен. Jonge (млад) е по – сух на небцето и има по – светъл цвят. Някои видове отлежават в дъбови бъчви от една до три години. Обикновено този стил джин се сервира охладен. Произвежда се основно в Холандия, Белгия и Германия и се продава традиционно в цилиндрични глинени бутилки.

Джин история

Методи за производство на джин

Джин стилове