В edrinks.bg ще откриете широка гама от уиски от цял свят. Тук ще намерите както добре познатите марки уиски като Johnnie Walker, Glenfiddich, Jameson, Macallan, Jim Beam, така и много други премиум марки като Tomatin, Lagavulin и др. Едва ли има човек, който да не е опитвал красивата кехлибарена течност с парлив вкус, галеща небцето с аромата на плодове и подправки.
Съществуват толкова много видове уиски, че бихте могли да опитвате по едно уиски през всеки ден от годината и да не успеете да опитате всичко. Подобно на всяка друга напитка, уискито също има своята богата история и култура, както и своите големи имена в производството и дегустацията му.
Противниците му споделят, че има вкус на лекарство, но за истинските ценители няма нищо по – вдъхновяващо и по – истинско от едно добро уиски. Въпреки, че се прави от обикновени суровини като вода и ечемик, уиски е една от най – впечатляващите напитки в историята ни. Ирландско уиски, шотландско уиски/скоч или американско уиски – тъй нареченото „течно злато”, то разкрива своите тайни само на истински посветените и искащите да открият магията на уиски света. Днес уиски се дегустира заради самото него, заради удоволствието да отпиваш уиски сам и на малки глътки, пренасяйки се мислено в някой кадър от стар шпионски филм или пък за насладата от споделянето му с друг уиски ценител, а не под въздействието на някакви модни импулси или социални течения. Едно наистина добро уиски се споделя с приятели, с много приятели, опитвайки го удобно настанени в хубави фотьойли и в най-добрата компания за едно уиски, добро настроение и класна пура.
Основно правило, ако вече сте тръгнали по пътя на уиски, е да правите разлика между бърбън, скоч, ирландско уиски, бленд или малц и т.н. Многобройните наименования, често трудни за произнасяне, както и появата на все повече нови интересни марки никак не прави задачата лесна, но пък точно в това е неоспоримия чар на уиски. От дълго време се спори коя е родината му, дали Шотландия или Ирландия? Всъщност днес това едва ли има значение за нас, но всеизвестен факт е, че преди 500г. келтите са произвеждали „живата вода”. Историците са съгласни, че произвеждането на уиски е започнало в Ирландия, като първото писмено сведение датира от 1172 г., от друга страна няма и точни данни кога е пренесено в Шотландия – първият писмен източник сочи 1494 г. Факт е обаче, че всеки шотландец ще ви каже, че макар Ирландия да е призната за негова родина, то Шотландия е страната, извоювала му славата и съвършенството на които уискито се радва и до днес. Добре известна е легендата за св. Патрик – патрона на Ирландската католическа църква, който е отворил очите на келтите от острова, когато ги е посетил, за да ги покръсти през 432 г. пр. Хр., именно оттогава датира и наименованието „ Uisge Beatha “ или „Водата на живота. От думата „ Uisge “ вероятно произлиза и днешната дума уиски (whisky).
До ХV в. уиски се е произвеждало основно в манастирите, като често се е ползвало за медицински цели, понякога дори е било смесвано с билки, минерали или дори мед. В Шотландия обаче уиски бързо напуска пределите на божията обител и започва да се призвежда в домашни условия – всъщност, почти всяка ферма си имала собствен казан. Увеличената консумация и огромното търсене на уиски „отварят“ очите на шотландския парламент и той започва да налага първите данъци за производство на малц, а също и върху крайния продукт. Това е причината за появата на контрабандата и хилядите нелегални дестилерии, коя от коя по-хитро скрити по територията на цялата страна. С въвеждането на „Закон за акцизите“ през 1823 г. контрабандата на уиски намалява и почти напълно изчезва, а завещаните тогава от контрабандистите нелегални дестилерии са станали дом на някои от днешните световноизвестни дестилерии.
Уискито, на което шотландците и ирландците са се радвали през този период няма нищо общо с елексира, на който се наслаждаваме днес. Това е така, защото всички видове домашни уискита са били single malt или иначе казано, произлизат от един казан и са от един вид ечемик или ръж. Друга характеристика на уиски до този период е директната му и бърза употреба, тоест, уиски не е било оставяно да отлежава и главната причина за това е страха, че ако не се консумира скоро, напитката ще се развали. Както много други велики открития така и предимството на отлежаването е открито по случайност и хората разбрали, че уиски не само не се разваля с годините, ами и нещо повече – ароматът и вкусът му се подобряват и облагородяват.
1831г. е знакова за историята на уискито – тогава Енеъс Кофи, патентова нов вид казан – носещ неговото име (coffey still). Отличителната черта на този казан е, че има две тръби наречени rectifier (пречиствател) и analyser (анализатор), които усоряват производствения процес. Идеята на Кофи никак не допаднала на закостенелите ирландски умове, тъй като, въпреки че технологията позволявала производството на по-големи количества уиски, качеството му било по-ниско. Впоследствие Кофи бил принуден да изнесе изобретението си в Шотландия, където го посрещат подобаващо и за разлика от ирландците, шотландците успяват да решат проблема с нискокачествената продукция чрез смесването на няколко вида малц. Пионер на тази идея бил Andrew Usher. Кооперацията между гения на Кофи и далновидността на шотландските производители довела до раждането на прочутото смесено уиски, което в днешно време представлява над 90% от световната продукция на уиски. Пропускайки шанса си, ирландците губят мястото си на доминиращ производител на световния пазар.
До средата на 19 век уиски не се радвало на световна популярност. Ирландия и Шотландия били главните производители, а в Америка тепърва се появявали първите малки дестилационни фабрики в домашни условия като тази на Jasper “Jack” Daniel. Така нареченият “световен пазар” на уиски били англоговорящите държави, просто защото те споделяли обща култура. В Европа на уиски се гледало като на заместител на различните френски питиета и това това не е никак случайно. Причината е филоксерната зараза, която унищожила лозята във Франция и всички френски вина и брендита изчезват от пазара. Така питието, което преди било изключително и само за бритaнския пазар, в днешно време се продава навсякъде по света. До 1950 г. всичките производители на малцово уиски са осъществявали целия процес на производство във фабриките си, докато днес първият цикъл – производството на малца, се извършва предимно от външни компании.
В дългогодишната си история уискито е оцеляло в много тежки и трудни времена, времена на войни, сухи режими, кризи, рецесии и въпреки това и днес е тук, а вкусът му е достоен за всеки повод и всяко настроение.